Породени деца в една група в детската градина? Да или не?

10 ноември 2008

Здравейте, пише Ви Елена, майка на два сина – на 2,5 и 3,5 години. По-големият ходи в детска градина, малкият също ще тръгва на градина през лятото. С мъжа ми ни хрумна да дадем по-малкия ни син в групата на по-големия, а в последствие, ако е възможно, да тръгнат заедно на училище двамата. Приятелите ни смятат, че от породените ни деца искаме да направим близнаци и да им предопределим еднакъв живот. Струва им се, че е по-добре да си останат с разлика една година в обучението и всеки да се развива според възрастта си. Аз обаче смятам, че няма нищо страшно в това двамата да посещават градината в една група. Малкият под влияние на по-големия се развива по-бързо, нищо, че не всичко се получава така лесно, както у по-големия. И все пак всеки един от тях има собствен вътрешен свят – не мисля, че ще им повлияе отрицателно да посещават една и съща група/клас.

Не знам, може би постъпвам инстинктивно, интуитивно, нещо не отчитам, може би има реални психологически тънкости и не съм права? Приятелите ни имат засега само едно момиченце на пет години, не мога да се вслушам в съветите им, все пак те не знаят какво е да имаш две деца. Посъветвайте ни, моля.
                                                                                                                                                                  Елена

Уважаема Елена!
Много родители на породени деца постъпват именно така: дават децат първоначално в една група в детския дом, а по-късно – и в един клас. Длъжна съм да Ви кажа, че ситуацията не е толкова еднозначна, както може би изглежда. Предлагам Ви да разгледаме заедно нейните плюсове и минуси.
По принцип няма нищо радикално отрицателно в това, че децата ще посещават една група в детската градина. Как ще се чувстват двамата заедно, можете да кажете само Вие и то едва след като малкото дете се адаптира към новата ситуация. Всичко зависи от отношенията между братята: ако те са приятели и съперничеството им е изразено слабо, то плюсовете в такъв случай са повече, те ще се поддържат един друг, като по-големият ще се грижи за по-малкия. Вие ще се чувствате по-уверено: все пак децата са заедно и се учат да се грижат един за друг. Действително, докато играят с по-големи деца, малките се развиват по-бързо. И все пак, отношенията между породени деца често са белязани от едно напрежение заради ревност между тях. По-голямото дете може да потиска по-малкото, „да не му дава само въздух да си поеме“ или да има върху него „особени права“. Такова поведение между децата се обостря именно зад пределите на дома: то се случва, защото по-големите деца все още неправилно разбират отговорността си към по-малкия брат или сестра. В такива случаи за по-малкото дете е далеч по-спокойно да посещава друга група и да играе със своите връстници.

Ако вашата история се развива по сценария със знак „плюс“, вие вероятно ще решите да дадете децата в един клас. Преди това обаче обмислете всички възможни варианти на развитие на такъв сценарий. Има едно понятие „психична готовност към училище“ и немаловажна роля в тази готовност играе преобладаването на мотива „Аз съм длъжен“ над мотива „Аз искам“. Много е важно доколко се различават (а е очаквано те да се различават) по нивото на психичното им развитие. Едва ли ще е много добър вариант да задържите по-голямото дете с една година в училище, за „да узрее“ по-малкия. Още по-лош сценарий – големият да започне училище навреме, а малкият да бъде принуден да започне да се учи една година по-рано от обичайното. Самите отношения между братята могат да се влошат в училище: малкият да изостава и да се чувства неадекватно на дона на другите деца. Отдавна е отбелязано, че „черните овци“ на класа обикновено са най-малките деца в класа, които изостават в ученето. Най-добре би било братята да постъпят в един клас, само ако психичното им развитие не се различава радикално.

Още един важен момент – съществува едно понятие, което се нарича „ситуация на близнаците“. В еднополовата двойка близнаци, по правило, в една или друга степен да се затварят и да общуват предимно с братчето/сестричето си. Негативните последствия на тези отношения се изразяват в задръжка на развитието на децата, тяхната инфантилност и неумение да изграждат отношения с другите деца. Родителите на еднополови близнаци често получават препоръки да дадат децата в различни групи, различни класове и даже – различни училища. Ясно е, че при съвместното обучение удобствата за родителите са повече: отсъствие на необходимост да търсят две добри училища, два еднакви учебни графика и родителски срещи, еднакви домашни задачи и т.н. И все пак много родители жертват тези удобства. Много е важно в момента на постъпване в училище децата ви да не са просто братчета и приятели, но всеки да е самостоятелна личност, различна от другата. Не създавайте от тях близнаци „изкуствено“, в противен случай ви предстои да се сблъскате с тези трудности, които тревожат родителите на „истински“ близнаци.

About these ads

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

%d bloggers like this: