Finger paint – рисуването с пръсти като метод в детската терапия

20 януари 2008

famf107project_24_fingerpaint.jpg

   Рисуването с пръсти е форма на експресивно поведение, която може да разкрие значими личностни характеристики. Това е типично както за този тип рисуване, така и за други форми на художествено себеизразяване. Особеното на тази експресивна форма обаче е в това, че тя дава възможност на децата да се избавят от потиснатостта, да преодолеят страховете си и да придобият увереност в себе си. Тези свойства на рисуването с пръсти го приближават до играта с кал. Рут Шоу, основателката на съвременния вариант на този метод, отбелязва, че „рисуването с пръсти произхожда директно от играта с калта – това, което бих добавила като особено при този тип рисуване е многоцветността му„. Рисуването с пръсти днес се явява диагностичен проективен метод, средство за стимулация на свободните асоциации, част от психотерапията и игровата терапия. Главна особеност на тази методика е в това, че процеса на проектиране не се сдържа и ограничава от нищо. Свободното изразяване на емоциите, влеченията и импулсите на детето не срещат граници при този подход. Ако при другите видове графично творчество се изисква достатъчно добре развита мускулна координация (това може да застави неувереното дете да се откаже да рисува това, което искате от него), при рисуването с пръсти вероятността да се претърпи неуспех е много по-малка – тук движенията могат да бъдат прости и несръчни. Психолозите твърдят (и имат солидни основания), че децата много рядко не приемат този метод, и в това се състои неговото важно преимущество.

    Рисуването с пръсти е санкционирана „игра с калта“, която позволява на децата да покажат наяве своите агресивни импулси. То води до удовлетворение на деструктивните влечения, като в същото време не е деструктивно и не предизвиква в детето страх от наказание. При рисуването с пръсти ситуацията има игрови характер и вероятността детето да изпита страх е минимална. Ако решите да прибегнете до този метод, ще ви е нужен голям лист хартия, около 60 х 50 см. Хартията е нужно да бъде достатъчно плътна, за да понесе обилната употреба на вода. Що се отнася до боичките – има специални набори от такива боички, които са с необходимата пастообразна консистенция, лесно се отмиват и са безвредни за организма, ако детето изведнъж опита да ги опита на вкус. За заниманията е нужна и  достатъчна „порция“ вода.

   Можете да започнете заниманието си така: кажете на детето, че имате най-разни цветове боички и то може да се опита да нарисува нещичко без помощта на четка. „Ти имаш пет пръстчета на едната ръка и още пет – на другата. Това е много повече от една четка. Можеш да нарисуваш с тях каквото си поискаш“. След това навлажнете хартията и дайте на детето боичките. Когато детето завърши рисунката си, поискайте от него да й измисли име и да съчини история по нарисуваното.

    Детският терапевт Вирджиния Екслайн описва следния случай:

„Вниманието му привлякоха купичките с боички за рисуване с пръсти.

 – Какво е това? – попита той с интерес.

– Това е боичка за рисуване с пръсти, – отговорих аз.

– С пръсти? Но как се прави това?

Показах му как се рисува с тези боички.

– За начало трябва да намокриш хартията и след това да нанесеш на нея малко боя. После можеш да я размазваш с пръсти или с цяла ръка. И това е, просто е, нали? И ти можеш да рисуваш с тези боички, ако искаш.

Той ме слушаше много внимателно.

– Значи това са боички за пръсти?

– Да, боички за пръсти, – потвърдих аз.

Той внимателно потопи пръста си в червената боя“. (Вирджиния Екслайн. Развитие на личността в груповата терапия. М. Апрель-Пресс, ЭКСМО-Пресс, 2000.)

    Ситуацията на рисуването с пръсти в много отношения напомня игровата и предоставя уникалната възможност да се получат данни за поведението на детето – говорят положението на тялото му, скоростта на движенията му, честотата на дишането и спонтанните му изказвания. При рисуването с пръсти можете да наблюдавате две противоположни тенденции в поведението на детето – дистанцираност и въвлеченост. Дистанцираността се проявява при прекалено внимателното използване на боичките. Детето се опитва да намали колкото се може контакта с боите – може да крие едната си ръка зад гърба, да потопи в боичките си само един пръст. То задава много въпроси, опитва се да следва инструкциите и указанията, в процеса на работа често се отвлича, извършва неловки движения и рисува предимно геометрични фигури или нещо стереотипно. В тази ситуация се проявяват инфантилност, негативизъм, враждебност, неудовлетвореност.

    При въвлечеността картината е съвсем различна. Детето може да включи в рисуването не само пръстите и дланите си, но и движенията на цялото тяло. То дори може да се постарае да се оцапа цялото с боички. Такова поведение говори, че детето получава удоволствие от контакта с калта (което, очевидно, не е било достатъчно в живота), но може да бъде и израз на агресия и враждебност. Ако детето заема цялото свободно пространство на листа или дори в процеса на рисуване излиза извън предела на хартията, това говори за несдържаност, слаб емоционален контро, свръхагресивност, експанзивност. Такива деца не признават авторитети и изпитват наслада от импулсивните, често деструктивни действия. Обратно – когато детето заема малка част от листа за рисунката си, се интерпретира както в рисунъчните тестове – указва за сдържаност, затвореност, тревожност.

    Има много възможности за интерпретация както на различните аспекти на процеса на рисуване с пръсти, така и на получените резултати, но за нас е по-важно това, което може да наречем терапевтичен аспект на тази методика.

    От гледна точка на терапията е важно не това, което детето създава като крайна продукция, а това, че то придобива нов субективен опит. Рисуването с пръсти включва не само „изобразяване на проблем от детето“, но и неговото преживяване. В такава ситуация, когато детето е максимално свободно от каквито и да било изисквания и ограничения, то може да се обърне към вътрешното си „Аз“ и предаде на листа хартия най-дълбоките си преживявания и опит. Детето овладява нов език, ново средство за изразяване на своето „Аз“, което може да изрази физически, кинестетически (чрез усещания) и емоционално. Контактът с вътрешния опит на детето, по правило открива път към вербалния контакт с околните. Изразявайки на хартията своите преживявания, страхове и тревоги, детето става далеч по-открито и готово за тяхната вербална преработка. Немаловажен при работата с деца е и фактът, че техниката рисуване с пръсти е много „жива“ процедура, която носи на детето удоволствие и му доставя весели и радостни преживявания.

Advertisements

Един коментар to “Finger paint – рисуването с пръсти като метод в детската терапия”

  1. Синтагма Says:

    Сред проектите на Синтагма, в реализирането на мисията ни да бъдем проводник на една по-близка до родителите психотерапия, студиото предвижда провеждане на уъркшопи с родители и деца, в които заедно да учим принципите на finger paint. И най-важното – ученето да бъде условно название на удоволствието, което ще изживеят заедно в общуването си родители и деца.

    Ако подкрепяте идеята ни, пишете ни!
    Вашата подкрепа е важна за нас.


Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: