Франсоаз Долто – Трудният разговор с осиновеното дете (Из „Всичко е език“, стр.148-51)

4 април 2008

2104420120_0e999f7d361.jpg

„Трудният разговор с осиновеното дете“ е част от разговора на известната детска психоложка Франсоаз Долто с родители, психолози и социални работници, проведен в Гренобъл преди няколко десетилетия. Темите, които публиката повдига и коментарите на Долто обаче без съмнение  са съхранили своята актуалност – отговорите на основателката на „Зелената къща“  крият изключителна психологическа истинност.

Какво мислите за съвета, който се дава на родители осиновители, според който те трябва да обясняват на децата си, че не са техните истински родители?

 

   Франсоаз Долто: Много е жалко, че им се дава такъв съвет, защото те са истинските родители. “Истински родители” не означава нищо само по себе си. Има истински биологични родители и истински законни родители. Всички са истински родители по един или по друг начин. Но има биологични родители, които не са “истински биологични” родители, защото през цялото време на бременността, понякога дори и при раждането, те отхвърлят детето, отказват да го “припознаят” и да го “признаят”.

   Трябва да му се каже “биологичен родител”. Детето разбира. Тъй както разбира думата “биберон”, а не знае още какво е това! То ще научи от боравенето с думата, ще знае, че “биберонът” е топлото шише с цицка накрая, което засища.

   На децата трябва да се казват истинските думи. Един ден те ще разберат какво означават думите “биологичен родител”. Ние говорим на децата с думи много преди те да знаят какъв е техният смисъл. Това е много важно.

   Не трябва никога да се казва на децата: “Те не са истинските ти родители”, а: “Те са твоите осиновители, както ти си тяхното осиновено дете. Те са като теб: ти си осиновено, те са осиновители, т.е. вие сте истински свързани. Други две лица, които ти не познаваш са те създали и са твоите биологични родители. Ти си родено от твоята рождена майка, тя не е могла да се грижи за теб и те е дала за осиновяване; тя те е родила здраво и издръжливо бебе, след като си оцеляло при раздялата ви.”

    Важно е осиновители да обяснят колко са признателни на биологичните родители. Това липсва. От момента, в който осиновителите го направят, детето свързва напълно своите родители символно с родителите си, които са го заченали. “Колко съм признателна на майка ти, че те е родила и ме е дарила по този начин с радостта да те отгледам, въпреки че не е могла да те задържи по причини, които не знам, както и баща ти; във всеки случай ние им дължим радостта, че имаме хубаво дете; колко чудесни хора трябва да са били те, след като ти си такова чудесно дете!”

   Чрез детето родителите осиновители осиновяват биологичните родители, но не го съзнават. Службите по осиновяване трябва да им го обяснят и да го кажат на детето, когато го поверяват на осиновителите.

   По такъв повод научих от родители, дошли, напълно объркани, да се консултират, че службата по осиновяване, след поредица от разговори, поставила под въпрос желанието им да си осиновят дете. Убедили ги, че те нямали никаква нужда да си осиновят дете, тъй като и така си били много щастлива двойка. Седмица след като родителите отоворили: “Е добре, вие имате право; всъщност с дете или без дете ние сме много щастливи заедно”, им предложили дете, макар че те вече не изпитвали потребност да си осиновят. Въпросната служба обаче имала силното желание да ги накара още същия ден да осиновят едно момиченце.

   Всъщност родителите следва да изпитват силно желание за осиновяване. Защо трябва да бъдат разубеждавани заради някакво хрумване на хора, които се занимават с осиновяването на деца и които решават, че трябва да ги освободят от желанието им да осиновят дете? Не бих им повярвала, ако по телевизията не бяха показали този абсурден метод на “психологическа подготовка за осиновяване”.

   Родителите бяха напълно объркани. Те били разбрали, че е прекалено трудно и че нямало да им дадат дете. В крайна сметка вече бяха кръстници на две деца на свои приятели, обичали се истински и били приели съдбата да нямат деца. И в този момент им предлагат! Били напълно объркани. Майката, ужасно притеснена, дойде да ме види с думите: “Все пак не мога вече да откажа, но животът ни се разви другояче; толкова дълго ни се втълпяваше, че нямаме нужда от дете, че спряхме да се надяваме и да търсим. И ето че ни изпращат дете за осиновяване!”

   Да се иска от родителите, преди да се вземе решение дали да им се даде дете, първо да приемат, че нямат нужда от това, е пълна глупост.

 

 

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: