Пясъчната терапия – не просто игра в пясъка

24 април 2008

/Из „Теория и практика арт-терапии“, с. 202-203, превод – Силвия Давидова/

Пясъчната терапия също може да се разглежда като един от аналозите на предметната скулптура и работата с обекти. Въпреки че тази техника има комплексен характер и в много случаи е свързана със създаване на разнообразни пясъчни форми (Штейнхардт, 2001), значителна част от работата е свързана с избор и аранжиране на миниатюрни фигури и предмети, което напомня изброените вече жанрове на съвременното изкуство (инсталация, пърформанс, лендарт – бел.прев.). Независимо от това, че пясъчната терапия за определено време се развиваше като самостоятелен психотерапевтичен метод, в последно време тя все повече привлича към себе си интересът на арт-терапевтите. Използването на пясъчната терапия в арт-терапевтичната практика, по мнението на Щайнхард (Штейнхардт, 2001), може да бъде особено продуктивно, доколкото и двата метода са свързани със създаването на визуални образи и се основава на общи принципи – недирективност на подхода, използване на отсрочени интерпретации и признаване на значимостта на тристранното взаимодействие между клиента, психотерапевта и художествения образ.

   Въпреки че традиционно пясъчната терапия се използва в индивидуална работа с клиенти, в последно време се правят опити за прилагането й и като инструмент за групова и семейна психотерапия. Кери (Кери, 2001) използва пясъчната терапия в работата със семейства и подчертава, че макар и първоначално този подход да е бил свързан с психодинамичната парадигма (в частност с юнгианския анализ), той може да бъде прилаган и от специалисти с друга теоретична ориентация, например драматерапевти, семейни психотерапевти и др.

   Кери отбелязва, че прилагането на работата с пясък в арт-терапията със семейства предлага богати възможности – тъй като в качеството си на реално и символично пространство на творческа експресия, пясъчникът обезпечава „удържането“ на преживяванията (кавичките на автора – бел.прев.) в семейството. Членовете на семейството имат възможност не просто да изразят своите индивидуални преживявания, но и да влязат в невербално взаимодействие един с друг. Кери допълва още, че в хода на използването на пясъчната терапия със семейства психотерапевтът може да наблюдава проявите на характерни за семейството духовни потребности и комуникативни патерни, както и за формирането на вътресемейни алианси. Интервенциите на терапевта съответно могат да въздействат на алиансите – да усилват някои и да отслабват други.

   Доколкото пясъчната терапия е свързана с използването на различни природни материали (вода, пясък, камъни, мидички, растения и др.), тя може да се разглежда и като един от аналозите на лендарта или ландшафтното изкуство…

Цитирана литература:

1. Кери Л. Семейная песочная психотерапия//Игровая семейная психотерапия. Под ред. Ч. Шефера и Л. Кери – СПб: Питер, 2001

2. Штейнхардт, Л. Юнгианская песочная терапия. – СПб. Питер, 2001

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: