Онлайн-консултиране и терапия – за и против

12 май 2008

Предоставяме на вниманието на редовните читатели на нашия блог едно интервю на тема „Онлайн-консултирането – за и против“ – според нас материал с особена ценност за разкриване на същността на тази практика. Кои са позитивите на консултирането и терапията по Интернет и кои са „подводните камъни“ на тази съвременна практика в консултативната психология и психотерапия?

На най-често задаваните въпроси за есенцията на онлайн-консултирането отговарят руските психолози Вит Ценев – автор на проекта Psyberia.ru (и известен на българските читатели с преведената си на български книга „Психология на рекламата“) и Андрей Коновалов, координатор на проекта „Информационна руска психологическа мрежа Psi-net.ru“

„Преди много години единственият начин да получиш психологическа консултация бе да се посети психолога в неговия кабинет. По-късно се появи и телефонното консултиране. Сега – психологическите консултации онлайн. Всеки би могъл да зададе интересуващия го въпрос на някой от специализираните сайтове и да получи отговор от психолог безплатно или срещу заплащане. Но доколко можем да се доверим на тези съвети и изобщо на електронното консултиране? Нека чуем различни мнения.

Нашите събеседници са Вит Ценев, автор на проекта Psyberia.ru и Андрей Коновалов, координатор на проекта „Информационна руска психологическа мрежа Psi-net.ru“

И така, с какво все пак е привлекателен за хората подобен вид психологически услуги – онлайн консултиране?

Вит: За това има няколко причини. Първата причина – в Интернет не съществуват граници, което е изключително важно за малките градове, където психологическата помощ може да бъде представена много слабо. Получавам много писма от хора, които са сигурни, че в техните градове изобщо няма психолози. Психологическите мегаполиси са далеко, а дори и в големия град – да намериш психолог съвсем не е тривиална задача. Например, наскоро разглеждах един от най-масовите ежедневници в Новосибирск и не намерих нито една обява за предлагане на психологически услуги. В Интернет можете да намерите огромен брой обяви.

Втора причина – интернет дава на психолога нови богати възможности за себепрезентация, а това означава, че потенциалният клиент може да се запознае задочно с терапевта, да прочете негови публикации, да вникне в стила и маниера му на работа, и даже да види как този или друг психолог решава проблемите на други хора. Това позволява на клиента да избере „своя“ терапевт, което, по правило е невъзможно „офлайн“.

Трета причина – независимо дали го искаме или не, независимо дали ни харесва или не, но много хора са избрали Интернет като основен комуникативен канал. Те предпочитат Интернет пред телевизора, телефона, радиото. Ако искат да научат прогнозата за времето, не включват телевизора, а се „кънектват“. Ако пишат писмо, ползват електронна поща. Ако им се иска да обсъдят нещо, те включват ICQ, а не набират телефонен номер. Обичайно пазаруват от онлайн-магазини, четат електронните издания на вестниците, дори работят (и много често са много добре платени) работа, която изисква 100% от времето им да преминава в Интернет.

Казано другояче, сформирала се е целева група (може би около няколко милиона човека), представителите на която непрекъснато ще растат в обозримото бъдеще, която при поява на някакъв психичен проблем ще търси помощ именно в Интернет и никъде другаде. От тази гледна точка става ясно, че психология в интернет няма как да няма – това не е мода, а обществена необходимост.

Четвъртата причина е финансова. Често хората просто не могат да заплатят услугите на психолог или пък смятат това за неоправдано прахосване на средства. В Интернет клиентът може да получи помощ или безплатно, или за значително по-малка сума, отколкото „офлайн“. Много често този фактор се явява причина номер едно при избора на форма на психологическата помощ.

Петата причина – онлайн консултирането е достъпно за хора, които по физическа (например инвалидност) или по психична причина (панически страхове, комплекси) просто са неспособни да посещават психолог.

Мога с лекота да изброя още десетки причини, но съм сигурен, че е напълно достатъчно казаното по-горе. Въпросът за онлайн-консултирането е достатъчно обширен и непрекъснато ще расте, като мисля, че постепенно тази форма ще се открои като самостоятелно направление в психотерапията, каквото е в момента телефонното консултиране.

Андрей: Според мен, основната причина за популярността на онлайн-консултациите е тяхната „безопасност“. От тях може да се възползваш, а може и да забравиш да го направиш. При контакта с „реален“ психолог човек поема донякъде отговорност за своите действия – и със своите посещения той потвърждава желанието си да се измени. Докато в Интернет е възможна игра на психологическо консултиране – „Аз някак ще попитам за някакъв си проблем.“

Интернет е плодородна почва за различни измами, а в най-силна степен, самоизмами. Може безкрайно да варираш в излагането на проблемите, да се представяш в по-добра или в по-лоша светлина от в действителност. (Между другото, наблюдава се един любопитен феномен в уеб-форумите: участниците често правят препратки към своето „високо“ положение в реалността, а често се оказва, че всъщност са изключително тихи и незабележими „офлайн“.)

В този смисъл Интернет е велик „уравнител“: може да се изфантазира всичко, което е угодно на един човек. Според мен, Интернет консултациите са любими именно поради възможността да се „променяш, без да променяш нищо“, т.е. да създават впечатление за работа над себе си. (В противен случай, към онлайн-консултациите би бил адресиран само един въпрос – къде мога да се срещна с Вас, за да поговорим за моите проблеми?)

Останалите причини, по моему, не са значими. Парите? Почти във всеки град има безплатни психологически служби, достатъчно е само да се потърси. Специалисти? Като цяло те не са много, включително и в Интернет. Възниква обаче въпросът – защо да се посети медик-светило не се смята за разход на пари и време, дори когато той приема в друг град, докато да се отиде при психолог в друг град се случва рядко?

Психологическата помощ не е аналгин (лесно достъпен и облегчаващ бързо). За да се измениш реално, да се справиш с проблема си, е нужно да вложиш СИЛА. Човекът, който страда душевно, но не може да намери в себе си сили да потърси психолог в своя град, няма да намери сили и да се възползва от съветите на онлайн консултант, колкото и прекрасен да е той. Но затова пък получава изключтелна  възможност да обвини другите за своите неудачи – „Да, обръщах се към онлайн консултант, но не ми помогна“.

Очаквайте продължение скоро в Синтагма!

Advertisements

2 Коментари to “Онлайн-консултиране и терапия – за и против”


  1. Чудесна, великолепна идея е това. От делова гледна точка в тази област съществуваше огромна пазарна ниша, която сега се запълва.

    От нравствена гледна точка… Щом има телефон на доверието, защо да няма и такъв сайт, защо да няма подобен вид консултации?!

  2. Синтагма Says:

    Г-н Апостолов, това е и нашата позиция – интернет консултирането е нужно и има право на своето бъдеще. Към него следва да се подхожда точно толкова сериозно, колкото към консултирането „офлайн“ по една проста причина – винаги зад него стои страдание.


Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: