Ирина Богданова – Как да научим детето да пази тайни?

20 май 2008

 

 

 

 

 

Превод от руски език: Силвия Давидова

Източник: Институт гармоничного развития и адаптации „Игра“, http://www.igra-msk.ru/

Aвтор: Ирина Богданова, детски психолог, психоаналитик

Децата понякога могат да ни поставям не само в смешни, но и в неловки ситуации, заявявайки публично нещо, което не е добре да се огласява. Коронният им номер е да оповестят на всеослушание това, което татко си е промърморил или онова любимо определение на баба за неканените гости.

Как да обясним на детето, че не всичко, което то чува в семейния кръг, не трябва да се казва пред чужди хора? Как да му покажем разликата между това, което може да повтори от родителите си и онова, което не е предназначено не само за другите, но и за самото него?

„Ей, къде зяпаш, кьорав ли си?“ – невъзмутимо произнася малко момиченце, което седи на задната седалка в семейната кола, а понеже е топло, прозорците са широко отворени. Така репликата не остава незабелязана и на бащата не му остава нищо друго освен смутено да се усмихне и бързичко да потегли. Когато по-късно на Анюта й се обяснява, че не трябва да говори така, тя отговаря, че „татко винаги говори така“ – как да се спори с подобен аргумент? Аня, искрено, без да желае да обиди никого, произнесла това, което слушала да казва татко й неведнъж. Децата не виждат никаква причина да не кажат това, което са чули от нас в подобна ситуация. Те просто не разбират, че някои фрази възрастните изричат само в случай, че никой няма да ги чуе. Добре е да се обясни на детето, че когато понякога ни се случва да се сърдим за нещо, казваме подобни думички, но не на някой друг, а на себе си – за да изразим лошото си настроение, например.

Често се случват и друг тип конфузи – децата със забележителна непосредственост преразказват на околните истории от личния и семейния ни живот, като слушатели на забавните откровения на чадата ни стават учителките в детската градина, приятели, техните родители…Да, тази сладкодумност на децата е нормално да безпокои, но всъщност детето не иска да Ви огорчи. Проблемът е, че всичко, което детето вижда и чува вкъщи, е част от неговия живот и разказвайки за вас, то по-скоро говори за себе си. Детето е уверено: всичко, случващо се в семейството му има отношение към самото него, независимо дали става дума за финансовото положение или за неразбирателството между мама и баба. Съвсем нищо не убягва от вниманието на децата – не се утешавайте с илюзията, че животът на възрастните за детето е неразбираем и съвсем безинтересен. Внимавайте много как говорите в семейния кръг. Когато критикувайте някой от роднините в присъствието на детето, помислете – може да обидите чувствата, които детето изпитва към въпросния човек. Ако пък се жалвате на най-добрата си приятелка от мъжа Ви, можете да нарушите равновесието на детето – та нали неговия баща е „най-най“. Децата са изключително възприемчиви за отношението към нас, нашето емоционално състояние и дори погълнати от игра или филмче, всичко чуват и запомнят. Понякога докато преразказват разговорите на възрастните (които не разбират съвсем), те очакват реакция на разказа си. По този начин, безсъзнателно, те се опитват да проумеят какво става и как да се отнасят към това. Това може да бъде и опит на детето да привлече вниманието към себе си, особено ако в семейството се случва тревожещи го събития. Раждането на братче, болест на някой от близките, преместване в нов град – всичко това може да доведе у детето до желание да намери събеседник. Някой път то може да започне да ви занимава с нещо дочуто от Вас, но да търси по-скоро реакция на интерес към теми, които вълнуват самото него. Възможно е детето да се чувства недостатъчно включено в живота на семейството и да се нуждае от обяснение с какво са свързани едни или други събития, както и да му кажете, че разбирате неговите преживявания и тревоги.

И все пак изведнъж лошата дума вече е „изстреляна“, а от Вас се очаква извинение? Не ругайте детето – то все пак повтаря Ваши думи, извинете се вместо него, разделете отговорността за създадената ситуация. Спокойно обсъдете с него случилото се, когато останете насаме. Обяснете му, че понякога, без да желаем това, можем да огорчим хората, затова е добре да премълчим някои думи. Ако сте разбрали, че детето разказва на околните за личния Ви живот, обяснете му, че това се отнася само до семейството. Кажете на детето, че ако иска да сподели някои семейни събития с приятели или възпитатели, то трябва да се посъветва с Вас. Дори ако не Ви е станало приятно или изпитвате неловкост, не го обвинявайте, а се опитайте да изясните защо за детето е било важно да разкаже. Възможно е причината да е в това, че иска да „смае“ приятелите си, да привлече вниманието на учителката или да предизвика съжаление у родителите на негов приятел. Постарайте се да не реагирате прекалено бурно на „откровеността“ на детето. Ако то разбере, че думите и постъпките му имат сила, то може да повтори опита с единствена цел да Ви провокира. Случва се думите на детето да са забавни, но не му показвайте, че Ви е смешно – най-вероятно ще продължи в същия дух. Когато на семейно събиране четиригодишната Алина заявява „А пък леля има по-големи гърди!“ – всички дружно са се посмяли, което зарадвало момиченцето и то възторжено разгласявало близо седмица на всеки срещнат това сравнение.

Да не казват нещо – ей-така, да си замълчат вежливо – е твърде сложно правило за четиригодишните. Трябва да мине време, за да се научат кое може да се разкаже, а кое – не. Все пак и възрастните не успяват винаги да са вежливи и в присъствието на децата издават тайни за личния си живот. Често възрастните, обсъждайки децата, се оплакват от тях или изразяват обезпокоеност, че детето не може или не знае нещо, като по този начин го нараняват и лишават от подкрепа. Представете си какъв срам изпитва детето, когато се оплаквате на съседката, че то се е напикало предната нощ или че още го храните с лъжичка. Твърде трудно е да научите детето на уважение към личния живот на близките, ако не проявявате уважение към неговия личен живот. Ако искате да разкажете нещо за самото него в присъствието на детето, попитайте го има ли нещо против, че някои подробности ще узнае външен човек. Старайте се да не накърните самолюбието му с невнимателни забележки – за детето на три-четири години е важно да се гордее със своите постижения, да се чувства умело, а Вашите критични изказвания могат да го лишат от инициатива. Освен това, в тази възраст социалните връзки на детето се разширяват – в детската градина у него постепенно се формира приятелски кръг, негов свят. Именно в този период е важно да му покажете, че съществуват граници между „домашния“ и „външния свят“.

На детето още му е трудно да разбере защо трябва да се пазят тайни – та нали ако то знае нещо важно, трябва да го сподели с всички. Необходимостта да пази информация в „запечатан“ вид предизвиква у него силно и трудно овладяемо вълнение. И на нас, възрастните, ни е познато онова усещане, което ни връхлита, когато научим някоя впечатляваща новина. Ето защо е добре да се намери повод детето да „потренира“ да пази тайни, добре е поводът да е свързан с положителни емоции, с някакво радостно събитие, например рожден ден, деня на бащата. Можете да излезете спокойно по магазините и заедно да изберете подарък – какъв по-удачен повод да „потренирате“ как се пазят тайни. „Ти си вече достатъчно голям и аз ти се доверявам. Татко ти обича изненадите, затова трябва да пазим тайната.“ Така Вие ще дадете възможност на детето да почувства своята значимост и то ще е гордо, че сте му доверили тайна. Не забравяйте да обясните на детето обаче, че има неща като опасни игри в двора, рекет в училище, сексуално или физическо насилие, за който не трябва в никакъв случаи да премълчи, а напротив – веднага да разкаже на родителите. Детето трябва да знае, че има право да говори за това, дори ако са му казали, че е тайна.

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: