Ийтън Форс – „Химични дисбаланси“ в мозъка няма (част 2)

28 септември 2008

За химичните дисбаланси и „клиничната депресия“

 „Основната причина да се отхвърля биопсихиатрията е в това, че тя открива причината за психичното страдание в човешките „лоши мозъци“ и така изключва условията на съвременния живот и всички останали възможни фактори, които могат да бъдат обсъждани като причина за подобна болка.“

   Хипотетичните нарушения на неврохимичната функция, които са „обвинени“ за причина на „психичните болести“ (кавичките на автора – бел. прев.) са точно такива – хипотетични. Не съществува експеримент, който да е доказал, че някой има „дисбаланс“ (кавичките на автора – бел. прев.) на невротрансмитери или каквито и да било други мозъчни вещества. Нито един експеримент не би могъл да докаже съществуването на подобен химичен дисбаланс по една проста причина – нито един от самите биопсихиатри няма и беглата представа как всъщност изглежда здравия химичен „баланс“ (кавичките на автора – бел. прев.). Това е важно да се запомни. Хипотетичната (курсивът на автора – бел. прев.) невропатология се опира толкова елегантно на молекулярно ниво – така че, дори ако има дисбаланс, то той ще е прекалено труден за доказване, което се явява удобно за изследователите. Такива неясни заключения повдигат по-скоро повдигат въпроси, отколкото да дават отговори. За успешната рефлексия и анализ по нашата тема е добре първо да изясним какво се разбира под „патология“ (кавичките на автора – бел. прев.). Всеки психичен процес – мислене, усещане, възприятие – е свързан с неврохимичен процес. Предполаха се, че определени мисли, усещания и перцепции са буквално, а не метафорично „болни“ (кавичките на автора – бел. прев.), но дали в този смисъл, по който болести са множествената склероза и меланомата? Препратките са към „дисбаланси на серотонин“, но каква е стойността всъщност на тази фраза? Оказва се, никаква. Неврната система няма глобално серотониново ниво, а и никой не си е правил труда да измерва синаптичните концентрации на трансмитерите в мозъка. Обратно на популярното вярване, на историите в известни едии и рекламите на фармацевтичната индустрия, няма никакви доказателства, че серотонинергичната трансмисия е нарушена при депресивните хора. Невроните използват серотонина като субстрат в множество психични феномени – както съзнателни, така и безсъзнателни. Няма причина да вярваме, че това, което наричаме „настроение“ (кавичките на автора – бел.прев.) се контролира от един специфичен невротрансмитер. Фармакологичната нарушаване на обратния захват на серотонина е отговорна твърде селективно в промяната на настроението.

   Разбира се, най-основателните причини да се отхвърли гледището на биопсихиатрията са на по-дълбинно ниво и нямат нищо общо с повтарящите се отново и отново опити тя да се позовава на несъществуващи емпирични данни. Разбирана като почти наука (курсивът на автора – бел.прев.), биопсихиатрията е просто едно зверство спрямо науката след модата на астрологията, теорията за сътворението, оргонната теория, френологията и пр. На всеки един етап от хипотезирането до изграждането на теория, биопсихиатрията демонстрира изумително погрешна линия на мислене. Но това е маловажно, доколкото разбиранията и вярванията на биопсихиатрията нямат нищо общо с отговорите на специфичните въпроси – търсенето на биологични „причини“ (кавичките на автора – бел. прев.) на „психичните болести“ (кавичките на автора – бел.прев.) е една съвършено погрешна инициатива на първо място: да кажеш „този тип съзнание е добро, а друго – лошо, е при всички случаи морална, но не биологична или медицинска оценка„. (курсивът на автора – бел.прев.) Помислете за ситуация, в която чернокожите се обявяват за умствено недоразвити (знам, че за американците е трудно да си представят подобен нечовешки сценарии, но ви моля в името на спора да се опитате да си представите този пример) на едно-единствено основание – цвета на кожата им. След това се откриват меланинът и мелатонинът и – воала! (курсивът на автора – бел.прев.) – науката вече е доказала (курсивът на автора – бел.прев.), че да си чернокож е патологично състояние. Научното „откритие“ се представя така – „Открити са ясни биохимични и генетични различия между чернокожите и „нормалните“ (кавичките на автора – бел.прев.). На сцената се появява и неизменния изтъкнат Д-р Незнание (Игра на думи на автора – Dr. Unwissenheit – от немски език – „незнание“) – директор на някой си Национален институт по епидермално здраве, който многократно се изказва, че все пак има лечение за неприемливото епидермално нарушение на пигментацията и този лек е някъде съвсем близо, но са нужни изследвания в тази посока.

   „Какво е патология?“ е неизбежният нормативен (курсивът на автора – бел.прев.) въпрос, на който е още по-трудно да се отговори що се отнася до психичното на човека. Приливна вълна от проби, мозъчни сканове и анализ на рецепторите може да помете всичко по пътя си, но никога няма да превърне този нормативен, ценен въпрос в позитивен въпрос (курсивът на автора – бел.прев.). Ваниловият сладолед може да бъде подложен най-изчерпателните физични и химични анализи, които човек може да си представи, но никакви събрани данни не биха могли да отговорят на въпроса: „По-хубав ли е на вкус ваниловия от шоколадовия сладолед?“. На такива въпроси науката мълчи, просто защото това не са позитивни или научни въпроси. Когато, както в случая с биопсихиатрията, учените биват опровергани в техните делюзии, при това пред широка аудитория, това е срам, срам за всички засегнати. За да съществува „патология“ е нужно даден човек да изследва определена черта на друг човек и да изрази негативна оценка за тази черта. Когато чертата обект на изследване е нечий ум, съдията би трябвало да бъде предупреден да бъде особено внимателен. Глупостите, с които пасторите и биопсихиатрите се опитват да ни залъгват, са твърде отбслъскващи в тяхната ограниченост и не по-„научни“ от жестокия сценарий с пигментацията на кожата, обсъден по-горе. Повечето студенти по право и психиатрия са запознати с името на Томас Сас (Thomas Szasz), който в продължение на четиридесет години, пише книга след книга и в тях твърди, че т.н. „психични болести“ са болести само в метафоричен смисъл. Аргументът на Сас е неуязвим в основата си, а критиците му, които така стръвно го нападат, рядко са го чели изобщо. Те проявяват обаче впечатляващо с интензивността си емоционално инвестиране в разбирането за „психичните болести“ и идеята, че поведението и опитът на човека единствено биохимични по природа. Това, което в крайна сметка прави аргумента на Сас неопровержим е твърдението му, че ако се приеме едно „психично заболяване“ да е биохимично по природа, то би трябвало да е неврологичен проблем, подобно на епилепсията. Следователно, по дефиниция, психиатрията всъщност не лекува реални заболявания – психиатрите явно лекуват объркващи заболявания с неизяснена етиология и неточна терапия.

   Сас обаче не се фокусира върху проблема за нормативността на цялата патология, т.е. нормативното допускане, че „масивните тумори в черния дроб са патология“ е различно по тип от позитивното допускане, че „атомът на кислорода, свързан ковалентно с два водородни атома съставлява водната молекула“. Да оцениш нещо като „патологично“ означава да дадеш мнение кое е желателното състояние, следователно, никога не съществува неоспорим факт в патологията. От максимално обективна гледна точка, фактът, че даден организъм развива това, което наричаме злокачествен тумор, е просто един факт за света. Приписването на негативна оценка към този факт вече ни извежда извън пределите на науката. Това е причината медицината да е дисциплина по-близка до инженерството, отколкото до науката. Целта на медицината е да установи наличието на процеси в организма, оценени като негативни, които се наричат „патология“ и, ако е възможно, да способства възвръщането на организма до състояние, наречено „здраве“, което се оценява като добро. Нормативността на понятията за „здраве“ и „патология“ е неизбежно. Тогава възниква логично въпросът колко далеч, в границите на разумното, можем да разширяваме идеята за патологията? Имаме ли право да я разширим дотам тя да обхване социалните „патологии“ като престъпността и бедността? Страда ли, например, стоковия пазар, от медицински синдром, докато преминава през дълги периоди на спад? Може би и ниското качество на популярната култура е симптом на скрито нарушение – не е ли добра идея да съберем комитет от лекари, които да й възвърнат „здравето“?

     Нека да обърнем дефициниите наопаки. Мисля, че не е твърде неразумно да приравним „патологията“ и „болестта“ към тези състояния, които лекарите, в зависимост от тяхното обучение по анатомия, физиология, хирургия и фармакология, назовават с прието от медицината име. Тогава би било грешка да въведем престъпността и бедността в полето на медицината. Какво да кажем тогава за психичните процеси в съзнанието ни – мислите, чувствата, настроенията, перцепциите, спомените и емоционалните тонове, които изграждат психичния ни живот? Не са ли те достатъчно опустошителни и стресогенни, не отговарят ли те за голяма част от проблемите и оплакванията на хората? Осигуряват ли знанията по анатомия, физиология, хирургия и фармакология – или по-общо знанията по медицина – специални познания за тези проблеми и специално разбиране как да се отнасяме към тях? Да си го кажем честно – очевидно не. И все пак знаем, че всички прояви на съзнанието имат неврохимия и неврофизиология като техен физичен субстрат. Следва ли от това, че емоционалните, социални и когнитивни проблеми се лекуват правилно от лекарите? Не мисля. Сравнете: знае, че всяка материя е изградена от податомни частици. Значи ли това, че един квантов физик е човекът, който може да поправи един течащ кран?

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: